Париж е винаги добра идея

Edit_Paris.png

…особено когато ти е на 3 часа път от врата до врата, Алис е направила резервации за най-вкусните места поне месец по-рано, а ти си малко плашещо обсебена с френски макарони. 

Това беше четвъти път в Париж, като 3 от тези 4 пъти съм била там заради Алис. С Алис се запознахме преди около 2 години. Учехме заедно в университета. Като започнахме втори семестър, бяхме случайно разпределени да работим в една група и нито една от двете не беше супер ентусиазирана от този факт в началото. Мисля, че разчупихме ледовете, когато по време на първата среща за групова работа, аз се появих мокра до кости, защото бях дошла с колелото по време на един страшен порой. И понеже не можех да се концентрирам с мокрите дънки, ги свалих, останах по един тънък клин, който обикновено ползвам за спане или когато е много студено, и си проснах мокрите дънки върху парното в библиотеката. Няколко месеца по-късно вече бяхме много близки и накрая дори заживяхме заедно в амстердамското гето с нея и Яра, една от другите девойки от университета.

Та, Париж. Алис знае колко много обичам списъци, графици, всичко да е подредено, резервирано и разпределено. Затова всеки път като й отивам на гости, тя подготвя стройна програма, изцяло съобразена с нещата, които обичам. И мога да кажа, че всеки път виждам един различен Париж с нея. Първият път ме заведе в ресторант, който специализира в приготвянето на стек тартар, карпачо и севиче – т.е. всякакви вкусотии от сурово месо. И, да, ако е приготвено добре, е просто превъзходно, дори и да звучи малко стряскащо – консистенцията на месото е много фина, а телешкото е толкова крехко все едно ядеш печена чушка. Ако някой ме беше попитал преди няколко години дали ям сурово месо, отговорът щеше да е твърдо не, но веднъж като пробваш вкусен тартар, няма връщане назад.

Миналото лято пък бяхме във Версайския дворец. Алис беше резервирала тур с гайд, който ни заведе на места, където можеш да влезеш само ако си с придружител – личния параклис на краля, частния тетър на Мария Антоанета и т.н. И понеже Алис е от Версай, през цялото време трябваше да отговаря на въпроси от мен като “А пра-пра-пра-пра дядото ти спал ли е тук?” и “Спазвате ли кралската традиция да се къпете най-много по два пъти в годината?”. Но най-най-готиното нещо беше нощната разходка в градините на двореца. През деня фонтаните в двореца работят през определен интервал, предполагам е по-еко и се пести вода. Но през нощта (градината е отворена вечер само през уикендите от юни до септември), всички фонатани се осветени, работят през цялото време и се озвучени с различна класическа музика. Накрая вечерта приключва с 20 минути заря над централната алея с фонтани. Дори грам да не си романтичен, това няма как да не ти въздейства поне малко. И е абсолютно перфектен момент за предложение за брак 🙂

Последното ми ходене до Париж беше точно една седмица след две кризисни ситуации в града. Едната беше голямото наводнение този януари. Което значи, че градът беше окупиран от плъхове. На мен принципно това не ми е кой знае колко гадно, но за други хора може да е ужасяващо (имам си една приятелка тук, която като видя мишка в бара, в който седяхме, ме накара да си излезем да си изпием коктейлите навън на 2 градуса температура). Алис ме предупреди да не се затичвам, за да ги разгонвам, защото това били смели, парижки плъхова (без майтап) и те щели да ме нападнат. Другата ситуация бяха боевете в различни супермаркети за Нутела на намаление. “Все пак е сезонът на палачинките, Вихра, а ние приемаме това много сериозно”, ми обясни Алис.

Така, малко за Айфеловата кула. Както и да го гледаш, си е купчина желязо, нищо специално, нали? Обаче като я видиш на живо… нещо необяснимо се случва и не можеш да откъснеш очи. И понеже аз всеки път съм като обсебена, Алис беше решила, че ще вечеряме в ресторанта с най-хубава гледка към Айфеловата кула. Буквално, това беше гледката от масата ни:

Храната, както почти навсякъде във Франция, беше фантастична – ризото с карпачо от октопод, терин от гъши дроб с артишок и лешници, Сен Жак скалопс с пюре от пащърнак и цитруси, крехко телешко с мус от грах и карамелизирани моркови, въобще от всичко успяхме да пробваме.

На следващия ден бяхме в музея на Роден. Предполагам градините са доста по-впечатляващи през лятото, но през януари имахме лукса да бъдем заедно само с още около десетина човека там. Отдавна исках да отида там, и то не само заради “Полунощ в Париж”.Rodin2

BeFunky Collage.png

Алис прави All the single ladies, аз се кифля за селфита

И, разбира се, няма да е истинско ходене до Париж ако не минем през Ladurée (където Алис е работила като ученичка и казва, че това са единствените 5 кг, които е качила през живота си, за които не съжалява).

20180204_155326

PS: Shout out to Деян за това, че е най-разбраното гадженце и не измрънка нито веднъж след като му казах, че заминавам за Париж без него точно една седмица след като той се премести в Амстердам, за да сме заедно.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s